Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава. Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.

Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска Митрополия. Засегнат е от татарско нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло.

През втората половина на 14 век територията му надхвърля 1 кв. км. и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През 14 век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив,железообработване,златарство,строителни,художествени,битови и други занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.

Червен е археологически обект със значим принос за изучаването на средновековната българска култура. Първите разкопки са от 1910/1911 г. (проф. Васил Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са:

• голям феодален замък
• крепостни стени
• два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода
• 13 църкви
• обществено-административни сгради
• жилища
• работилници
• улици

Напълно запазена е една триетажна крепостна кула от 14 век. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Обявен е за Национален археологически резерват (1965 г.) и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура.