Това и отрежда второ място по дължина след пещерата “Духлата”. Образувана е в отдалечена от нас епоха, когато долината на р. Русенски Лом е била на нивото на пещерата. Тогава подпочвената вода се е оттичала в Лома през пукнатините на варовитите скали. Варовиците в района са утаени преди 120 млн. години на дъното на топлото Кредно море. В резултат на това се образували пластове с дебелина над 2000 метра.
Преди около 2 млн. години на границата между плиоцена и плейстоцена (Ледников период) нашите земи окончателно станали суша. По това време протича река Дунав с нейните притоци. Нивото на Черно море се понижило. От повдигането на пластовете реките на Североизточна България били принудени да врежат леглата си в скалите. Многобройните меандри на р. Русенски Лом са се образували именно поради ниската устойчивост на скалите към водната ерозия. В началото р. Черни Лом е текла по пукнатините, образувани от карстовите процеси. Посоката им определяла и тази на коридорите в пещерата. Формите на стените са дело на течащата вода. Когато издигането на пластовете се забавяло или спирало, тя започвала да дълбае встрани.
Вследствие на по-нататъшно задълбаване на долината, най-горния етаж на пещерата останал сух. Днес единствено той е достъпен за посещение и изследване. Водата, просмукала се през скалите, отлагала разтворения варовик. Така се образували капници: сталактити - ако висят от тавана, сталагмити - ако се издигат от земята и сталактони - образувани при срастване на сталактит и сталагмит. По стените се срещат още и драперии. В по-недостъпните и дълбоки части на пещерата могат да се наблюдават красиви калцитни кристали, образувани от наситен разтвор на калциев карбонат, изпаряващ се бавно в затворено пространство. При археологически разкопки са открити кости от пещерна мечка, вълк, елен и др., а също и кремъчни остриета от ранния палеолит и каменна брадва и керамика от енеолита. Към входа на пещерата водят 124 каменни стъпала. От входа се върви 10. м навътре и се стига до Големия вестибюл, в началото на който е надвесена грамадна пирамида.
През 1977 г. Русенският симфоничен оркестър изнася там концерт при много добра акустика. Днес тази част от пещерата се нарича Концертната зала. В нея се откроява Големия сталактон, висок 3,5 метра. В дясно продължава ниска зала, в дъното на която се намира Пчелина – сталагмит, приличащ на кошер от стар тип. На излизане от залата могат да се видят група сталагмити, наречени Десетте каменни войника. Стените и тавана са украсени с драперии от прозрачен калциев карбонат. От Големия сталактон може да се влезе в Малкия вестибюл, в дъното на който се намира Изворчето. От него излизат сталагмити, наречени Гейзера. По обратния път се навлиза в широките ходове от дясно и се стига до Сухото езеро, Еленчето, Трионите и др. образувания. След това се стига отново до Големия сталактон и оттам се поема пътя за Сипеите. Коридорите за тях наместа са много тесни. Големите и Малките сипеи са 11 грамадни зали, високи на места около 40 метра. Хилядолетия наред водата е утаявала варовиковото си съдържание в пещерата, създавайки многобройни и чудни образувания.
Общата дължина вероятно е над 20 км, като броят на залите и галериите е над 40. “Орлова чука” е една от най-големите и красиви пещери в България.
Обитатели на пещерата са някои пещеролюбиви безгръбначни, както и от 8 вида прилепи. “Орлова чука” е най-значимото убежище на пещеролюбиви видове прилепи в Североизточна България и е с европейска значимост за опазване на прилепите като цяло.
ВЯРА, КОЯТО ДАВА СИЛИ НА ВСЕКИ БОРЕЦ З...
Българските учени признаха съществуванет...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela